Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.03.2011 16:52 - Траверсче (12-13 март 2011)
Автор: gamina Категория: Туризъм   
Прочетен: 2934 Коментари: 2 Гласове:
8

Последна промяна: 18.03.2011 16:59


Карлово - з. Ботев (през х. Левски) / з. Ботев - Голям Купен - Карлово (по Хубавец)

Не бе, никъде нямаше да ходим тоя уикенд, отрошихме се по Триглав, почивка малко... Посред седмицата Илия подхвърли за Синаница, но аз тогава още мислех да пътувам за врачанско и да се сдобия с котка. А едно време се беше отворило - как да му простиш и да останеш в Мордор, или да влачиш дебелаци по влаковете, в моя случай. В петък вече си знаех, че няма да го бъде, още несигурни дали ще ходим някъде, ама стегнах раницата. От месец някъде покрай бирите витаеше идеята да се гледа мач на з. Ботев, щото е яко да трамбоваш осем часа до майната си и после да гледаш мач. А пък на следващия ден да минеш през Кръстците и Купена. Пихме трима от четиримата по бира-две в петък вечер, уговорихме кой ще купи мръвки и в събота, някъде към 8-8.30, се натоварихме в колата на Алекс.

Карлово, магазин и газ. Не ми вярваха, че от Карлово до х.Левски се минава за нула време, затова хукнахме по оная досадна пътека да ме опровергаят. Търчането беше прекъснато за известно време от омлети, кисело мляко и бира на Хубавец. Там се засякохме с Наско - хижарят на з. Орлово гнездо, така и забравихме да го питаме дали оставя заслона отключен когато го няма.

image

image

image

Мислейки си за следващата бира, подминахме Балкански рози и се плеснахме на слънце пред х. Левски точно за 3,30 часа чисто ходене... не можело било... Само дето там нямаше бира, което си беше като шамар с тухла. Помръхтяхме и хванахме към билото.

image

Аз бях оставила снегоходките в колата... времето беше ненормално топло, не си представях, че по зимния път ще има достатъчно сняг за тях, което беше абсолютната истина, само дето още преди да излезем на разклона на билото беше решено, че ще пестим разстояние и ще минаваме където може по летния път. Не че снегът беше  много, обаче беше мокър и все едно газехме в река. Скапаните ми обувки веднага пуснаха. След разклона хванахме да сечем напряко деретата, все пак гонехме мач... тук вече ми липсваха снегоходките, но упорито си газех, успокоявайки се, че на следващия ден само биха ми пречели (което, разбира се, също беше абсолютно вярно).

image

image

image

image

image

image

image

По залез бяхме на заслона. Захванахме да се преобличаме и сушим, наизвадихме мезето, обаче - греда! Минала някаква голяма група и изпили всичката бира... не ги е срам. Мръвките бяха нарязани, чушките, лука и гъбите също. Илия и Алекс спретнаха някаква прекрасна, леко пресолена манджа, пихме по някоя и друга ракия, скарахме се що е то "траверс", чак в нета проверявахме какво е значението (на з. Ботев и интернет има), но така и не стана ясно кой крив и кой прав - софиянци или врачани. Преди полунощ си легнахме и някъде малко след 8 в неделя, бяхме готови (така си мислехме поне) да тръгнем към Купена.

image

image

image

Издрапахме Млечния чал и Жълтец без проблеми. После тръгнахме към Костенурката и видяхме какво ни чака - лудница, лудница от скали, скалички, улеи, къде със сняг, къде без... чак спомените ми вече са оплетени кое как сме го минали.

image

image

image

Костенурката се минава лесно... после обаче започва психарията по Кръстците. Минавахме където можем отгоре, а където не можехме и имаше по-безопасен вариант - подсичахме от север. На места снегът там беше дълбок, а на други - заледен. На едно място сложих котките, Илия вече беше минал по снега, а Ники и Алекс изкатериха скалата. Обаче явно в бързането не бях успяла да затегна едната котка като хората и се разкачи. Някак се закрепих с другата и щеките на склона и псувайки успях да я сложа. После продължих по-уверено, докато не стигнахме до един изключително противен улей.. в горната част хлъзгава трева, а в долната - сняг и около километър до близкото дере... Докато отгоре се чудехме как, аджеба, ще го минем т"ва нещо, Илия прокара пътя - подхлъзна се и се заби в дълбокия сняг отдолу. Изкара ми акъла! След него Алекс направи същото упражнение, а улеят ставаше все по-изгладен и по-изгладен... моят полет започна още от тревистата част. Пирует и се приземих в ръцете на двамата. Беше УЖАСНО! Докато ме изправяха краката ми трепереха... изпълзях на сигурно горе на ръба и зачаках да видя изпълнението на Ники. Той обаче не успя да пробва бобслея. Слезе безпроблемно, докато не реши, че не иска да се отказва съвсем от емоцията и се хвръли в последните метър-два. С което пък стресна посрещачите.

image

image

image

След тая история изведнъж станахме много предпазливи, толкова, че ни пречеше да вървим нормално. Сериозно се стреснах, че съм се сдобила с доживотен страх от улеи, скали и ръбове. По едно време трябваше и да се катерим, психария. Ама от оная готината психария. Последните жандарми преди Купена просто ги подсякохме по безснежния южен склон - ръбчето нямаше и петдесетина сантиметра, а адреналина още ни беше в повече.

image

image

Върнахме се на билото, починахме малко и тръгнахме да качваме Купена, след преживяното тоя ден хич и не ме впечатли това. Пак имахме късмет, че въжето беше открито, а и четиримата имахме прилични котки. Моите тоя път си седяха стабилно на краката, само Алекс имаше малко драми с едната. Тук някъде внезапно придобитият страх се изпари и след някакви си 15-20 минути бях горе. Проклетият Купен, който все подсичам иначе.

image
Билото към Амбарица

image

Пихме кондензирано мляко, поснимахме се и започнахме слизането. Кошмар! Няма такъв кошмар, по-рано през деня започнах да усещам някаква много неприятна и непозната болка в лявото коляно. Че ме болят - болят ме, но това беше нещо съвсем ново. И не се случваше само на слизане, ами и на качване. Спускането от Купена покрай Локвата и после по рида Хубавец, обаче ми скъси живота. Никога не бях ходила толкова бавно... явно от цялото газене в снега и опитите да следвам стъките на човека пред мен го бях натоварила твърде много. Едва стъпвах на тоя крак, чак ми се приплакваше от болка на моменти.
imageвр. Голям Купен

image
по Хубавец

image
и вече има минзухари

Горките, трябваше постоянно да ме чакат, а като разбрах, че следва и стръмна гора - съвсем ми причерня. "Хайде, отиваме на Хубавец, там има бира, малко остана", ми разправяше Илия, а аз май имах сили само да гледам измъчено... В кратките по-равни участъци си ходех почти нормално, но в гората пак изостанах. За капак трябваше и река да прескачаме. Краката ми бяха толкова мокри, че можеше просто и да си я прегазя, вместо да се чеплезя по камънаците. Малко след това бяхме на Хубавец. Омлети, бира и тръгнахме към Карлово. Почивката и равната пътека се оказаха ключът към палатката... Болката се предаде и до Карлово нямах проблеми, даже и по стръмното над града. Ей така, изведнъж спря да боли.

По светло още бяхме в Карлово, бира и Зайо Байо за из път и здравей Мордор... Този уикенд вече наистина почиваме, добре че ще вали!




Гласувай:
8
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. lubara - Поздрави, gamina!
21.03.2011 16:35
Първо място, във всички класации! Страхотно, що съм толкова остарял?!
цитирай
2. gamina - :)
22.03.2011 16:15
Не си бре, Любо :) Остарял бил... точно ти ми вкара мухата за проклетия Купен ;)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gamina
Категория: Туризъм
Прочетен: 1271587
Постинги: 216
Коментари: 1720
Гласове: 8482