Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.02.2011 15:58 - Мусала 2011 - най-прекрасната (29-30.01)
Автор: gamina Категория: Туризъм   
Прочетен: 4593 Коментари: 8 Гласове:
22


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Събота някъде към 6am, изгълтах набърже едно кафе, направих два сандвича и хукнах към метрото. Паник режима беше задействан още предишната вечер и нервно потропвах на перона, докато Илия закъсняваше. Петнайсетина минути по-късно бяхме вече на Васил Левски и зачакахме колата. Даже се обадих на Рус Пеш да видя дали случайно не е успял пак да се успи. По чудо не беше. Събрахме се цялата глутница (20 парчета, не е истина) и отпрашихме към Боровец. Там се позамотахме, докато се реши кой къде ще паркира и кой ще ходи с лифт. В крайна сметка с Рус Пеш и Илия се оказахме доста прецакани, щото другите се качиха нагоре с колите, пък ние трябваше да трамбоваме по асфалта. В един момент захапахме пътеката и започнахме да се ядосваме - мъглата в Боровец отстъпи на едно ясно, ярко и топло слънце... Как да не ни хване яд, че сме тръгнали по досадната Мусаленска пътека, вместо да се качим с лифта и да минем по траверса през Алеко... Счупихме се от мрънкане и се примирихме.

image

image

image

По едно време Пеш се изпари, но пък ни настигнаха Сами, Ангел, Жоро и две шейни. Там някъде аз загубих мощност (някаква настинка се мъчеше да ме пребори през седмицата) и се наложи Илия да понесе част от багажа ми - снегоходките тоест. Само се надявах наистина да ми потрябват. Е потрябваха ми след Маркуджиците, само че тогава той беше дръпнал напред, а аз газех към хижа Мусала и се псувах. Криво-ляво стигнах до там, починахме малко, хапнахме по сандвич, сложих снегоходките и запълзяхме към втория "чекпойнт" - Леденото.

image

image

image

Е, аз запълзях, някои киборги отхвърчаха. Та си снегоходех бавно и спокойно, виеше ми е свят малко, спирах да снимам честичко. Кеф голям. Едно слънце, едно топло, никакъв вятър... перфектното време, ама перфектно! Снегът не беше много, но оборудването все пак помагаше. Насред пътеката в улея над хижата имаше един разчепатен, гаден, непокрит клек... неговата кожа. Видях следите от снегоходките на Ради и реших, че също ще го прегазя с тях. Коляното ми още ме мрази за тая глупост. Издрапах през ботаническото изчадие, но си нахаках и без друго дефектната става в някаква скала.

image

image

image

После до Леденото мина без произшествия. Беше толкова топло и приятно за ходене. Всъщност е било под нулата (на Жоро водата беше станала хрупкава), но се усещаше като 15 градуса поне. А гледките... гледките бяха един път. Толкова време си мечтая за хубави гледки от и около Мусала... най-накрая се сбъдна. Сега остава да разбия някак и Ботев-ското проклятие.

image

image

image

На Леденото първите пет пешеходци се събрахме с почти всички "лифтаджии" (двама от тях все пак бяха минали по траверса и вече мръхтяха на върха). Тук стана най-големия прецак за мен. Когато стигнах, Илия тръгваше, а само той и Ангел бяха в състояние да ми вържат котките. Пратих го нагоре с идеята да се възползвам от услугите на другия. Докато си взема едно чайченце (винаги пия чай на Леденото - страшен е) се оказа, че и Ангел е тръгнал. Ми сега... Сами направи някакви моряшки възли и в резултат всяка котка си имаше собствено мнение и се вееха във всички посоки, докато аз жално драпах по въжето. Ах... в главата ми се въртяха всякакви черни мисли, като започнем с това, че изобщо позволих на Илия да ме убеди да си взема такива точно котки, продължим с това, че си взех чай, вместо да ми сложат котките и да припкам нагоре и стигнем до генералната глупост да повлека снегоходките към върха, вместо да ги оставя на заслона. Та с такива мисли успях да си халосам коляното отново в някакви камънаци. Тук вече си представях как нахлувам в станцията и ги правя ония двамата на две стотинки, не че бяха виновни, но трябваше да си го изкарам на някого.

image

image

image

image

Преди последния зъл баир със Сами седнахме насред пътеката и успяхме да стегнем правилно котараците... ааааааа... можело значи. Спрях да се псувам и тръгнах вече като бял човек нагоре, по едно време мернах Илия да ни чака в края на въжето, е на него вече нямаше как да му се цупя, още не съм измислила обаче какво да причиня на Ангел.

Мусала... залез.. без думи...

image

image

image

image

image

image

Вече вечеряхме, когато втората и по-солидна групичка пешаци започнаха да пристигат. Беше им се наложило да качват въжето на челници, добре че времето не беше като миналата зима, а Сами се върна да ги посрещне.

Вечерта имахме два-трима рожденика, торта-зелка. Пеш беше качил собственогръбно 5-6 литра вода, която обаче доста бързо свърши и се наложи да топим сняг. Последното се проточи, съпроводено от хор "Мусаленски гарги и Жоро", до 4 сутринта. Естествено в 7 ме мързеше да ставам за изгрева, само изръмжах нещо на Донев, като се опита да ме вдигне и заспах.

А преди тръгване... гледки, гледки... ГЛЕДКИ! Как не исках да тръгвам, можех поне още месец да остана там. Донев беше вкарал офертата да се спуснем до Заврачица и да се прибираме в понеделник, но нали някой трябва да крепи икономиката и се отказахме.

image

image

image Хеви Мечо и традиционната шейна на Сами

image

 
Наложи се да се разбием на групички пак и слизахме на порции. Нашият шофьор бързаше да се прибира, даже с Донев тръгнаха към лифта, докато ние още се мъчехме да станем. Рус Пеш отново се беше изпарил и с Илия тръгнахме, щяхме да го чакаме някъде надолу. Тук отново допуснах грешката да му повярвам "Ае, що са ни котки, няма нужда" ... чудничко, такова слизане по задник не бях правила.

image

image

От Леденото вкарахме един комсомолски марш и се свалихме към Боровец, по едно време Пеш ни изпревари с возилото си - шейна-леген, направо можем да го пуснем в бобслея на следващата Олимпиада.

И после... свърши... а беше толкова страхотно. Времето, планината, хората...  прекрасно е когато можеш да споделиш преживяването, става по-истинско сякаш.

Мусала 2009
Мусала 2010



Гласувай:
22
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. lubara - Поздрави, gamina!
02.02.2011 16:06
Страхотно! Ех, защо не съм по-млад и мъничко по-богат!
цитирай
2. magicktarot - Благодаря ти за невероятния преход!
03.02.2011 08:55
Снимките и гледките са прекрасни! Все едно се пренесох на Рила и го съпреживях... Поздрави и много такива преживявания ти пожелавам!:)
цитирай
3. martiniki - прекрасно е
03.02.2011 09:15
размазващо с това размазано слънце на залеза
цитирай
4. mmmmmmmmm - Мъъъъъъничко ти
03.02.2011 09:46
завиждам!В събота обмислях този маршрут,но още не ме е пуснал грипа...Можехме да се срещнем:)
Много ти се радвам на преходите и разказите!!!
Дано имаш време и възможност да продължаваш да се любуваш на красотата!А ти го можеш!
А сега в събота накъде?!:)))
Поздарви!:)))
цитирай
5. анонимен - Прекрасни снимки
07.02.2011 12:11
Както е тръгнало и за Ботев ще имаш късмет. От две седмици е кристално ясно, толкова поредни хубави слънчеви дни не знам откога не е имало над Ботев :)
цитирай
6. gamina - ех
07.02.2011 14:22
Само отдолу го гледах Ботев последните два дена. На Рай бяхме, ама драпането по заледена Тарзанова нямаше да е разумно преживяване... дано се задържи и тоя уикенд...
цитирай
7. анонимен - хаха
08.02.2011 11:34
Абсолютно същото упражнение - но от север. Под Млечен чал се отказахме - разума надделя над ентусиазма, а беше толкова хубаво над мъглата обгърнала Видима. И тази неделя ще е прекрасно, сигурен съм.
цитирай
8. gamina - :)
08.02.2011 13:36
Аз си оставих котките в колата на Паниците... нямаше смисъл да се изкушавам само. А нагоре е било зловещ вятър.
в неделя май ще се скапе :(
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gamina
Категория: Туризъм
Прочетен: 1285096
Постинги: 216
Коментари: 1720
Гласове: 8482