Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.12.2010 13:45 - Орлово гнездо... ОТНОВО! (11-12.12.2010)
Автор: gamina Категория: Туризъм   
Прочетен: 3239 Коментари: 4 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
И нека бъде сняг...

И отново там... да речем, че е съвпадеж някакъв. Първо си търсех едно другарче, после две, после търсех някой от мъжки пол да тръгне с нас, едновременно се навиха някакво количество хора и след отпадане на едни и присъединяване на други, в събота тръгнахме 6 парчета.

С Буба-Мара се видяхме на Подуене и след известна битка с лелята на гишето, тя все пак си взе билет "Кърнаре? Къде е това Кърнаре, няма такава гара?!". Да им имам квалификацията. Влакчето пристигна, Петя се показа на една врата, качихме се двете и какво да видим - народа се плеснал на едни седалки точно пред вратата на тоалетната. След няколко гари и неуспешни експедиции за свободни места все пак се изнесохме на по-прилично място. Там един чичо ни слушаше простотиите и гледаше облещено, но ние сме свикнали.

Още с излизането от София навлезнахме в снега, явно общината се беше стреснала от заплахите на ББ и бяха ловили снежинките във въздуха, щото в столицата пукната снежинка нямаше, а няколко километра на изток - СНЕГ! Там явно не са били заплашени достатъчно. След Козница положението не беше толкова снежно, но пък като слезнахме ни хвана вятъра.

image

Кърнаре, вятър. Предишния път трябваше да трамбоваме сума ти време по асфлата и после да правим някакви чупки и завои, докато излезем където трябва. Сега с Илия решихме, че ще търсим шорткъти. Е, разбрахме защо маркировката обикаля толкова когато попаднахме на някаква ливада с рози и бодлива тел. После и порта отваряхме. Поне беше в началото и никой не ни уби за офф-роуда (аз все още се смятам за невинна по отношение на полето с рози).

image

После се гмурнахме в гората, за която аз не пазя хубави спомени. Вятърът утихна и се оказа, че при отрицателни температури тоя гнусен баир не е чак толкова гнусен. Спирахме за изчакване няколко пъти преди да излезем на открито, свалихме по един кат дрехи, към края нахлузихме гетите и се приготвихме за близка среща с ветъро.

image

image

image

Вятър ли бе да го опишеш... всъщност и мнооого по-силен ме е вял (за тоя на прима виста се сещам), че ме е и събарял, и връщал метри назад, но и тоя си го биваше. Запълзяхме по откритото, чат-пат спирах с гръб към вятъра да почивам и снимам. Издрапахме до следващата гора и стигнахме билото. Снегът беше малко като цяло, та подсичахме по лятната пътека, където на подветрената страна имаше и понатрупан сняг. Казвам го, защото няколко пъти успях да се катурна. За капак фотото замръзна, батериите сдадоха богу дух и не успях да хвана едни много извънземни гледки. Преди заслона вече съвсем се бяхме разкъсали. Първи стигнахме аз и Илия с надеждата другите да не се объркат на 5 минути от него. С влизането в заслона от столовата изхвърча едно рошаво нещо, което ми се метна на врата. Не беше кучето Олга, Десо беше. Шок и ужас за "добре дошли". Малко по-късно акостираха и останалите. Точно се чудели накъде да хванат, когато времето малко се смилило над тях и разкарало за минутка облака.

Настанихме се в същата стая от преди месец и се заехме с ядене и пиене. Видях се с разни хора, които не бях виждала от студентски град насам, с други, с които се виждам по планините също. Веселба, шеги, закачки и яко тресня. Сами, Петя и Георги се постараха да нахранят Олга и котаците, а с Илия пак се постарахме да сме непривлекателни за извънземните (щото те дебнат от двете страни на Беклемето... и не знаеш кога ще те грабнат).

image

image

Сутрин... упсарин, кола, (бира за някои), кафе, храна! Харизах два сандвича на Олга и котките. По обед събрахме панаира, направихме обща снимка (5 ухилени глави, плюс маската на Сами отзад) и тръгнахме да слизаме. Не обичам слизането, хем ми причинява дискомфорт в колената, хем означава, че се връщам обратно в Мордор. Особено пък, когато уикенда е бил толкова хубав, колкото поне последните три в Горната земя.

Времето беше мъгливо, но доста по-тихо отколкото предишния ден. Повървяхме по билото, цялата дружинка, без мен, се попързаля на замръзналата локва между заслона и Дерменка и се спуснахме надолу. Сега поне гледки имаше, а и фотото не беше умряло от студ. Някъде по пътя Сами и Илия влачели един намерен стол, но аз вече бях хукнала надолу и не можах да документирам изцепката.

image

image

image

image

image

image

image

Гора, изчакване на всички и слезнахме в Кърнаре. Тоя път намерихме някакъв истински шорткът, който ни свали направо в селото, но аз вече го забравих къде беше (все по-руса ставам, личи ми). Минахме през магазина и се стоварихме на гарата. Влак, бой със Сами и после вкъщи. Във влака извънземните все пак ни спипаха и отвлякоха една консерва риба. Изчезна безследно някъде из вагона.

image

Свърши... следващото чак в средата на Януари. Мислено вече няколко пъти съм  минала следващия преход, и продължавам да го минавам. Май не е много здравословно, опитвам да разбера какво точно ме вманиачава така, но дотук рационална причина не откривам. Може пък и да е за добро... никой не знае какво може да стане ако си обясня някак нещата. Поживём - увидим...



Гласувай:
10
0



Спечели и ти от своя блог!
1. zezo - Тия извънземни...
16.12.2010 18:50
На Ехо, по-точно долу в Рибарица като тръгнахме да се качваме, Светла откри, че щеките и са се състарили и изкривили някак си след празника на Орлово гнездо две-три седмици преди това. Освен това някое извънземно си беше оставило инициалите на едната :)

Като откриеш причината ми кажи, защото и аз се чудя. Само знам, че да започна седмицата след като съм бил някъде нагоре ми е много по-приятно, отколкото, когато съм си бил вкъщи през уикенда. Тогава съм като пребит в понеделник сутринта и така цялата седмица.
цитирай
2. gamina - НЛО
17.12.2010 12:06
На склона на Кавладан има един каменен кръг, аз твърдя че прилича на Стоунхендж, според други е останка от катастрофата на летящата чиния. Вижда се като тръгнеш към Розино (виж пътеписчето за Ехо). Противодействието е само и единствено в количествата ром и ракия. И да не спиш до прозореца ;)

Понеделникът след планина ми е най-тегав... главата ми обикновено слиза от Балкана 2-3 дена след мен.
цитирай
3. zezo - Аха...
17.12.2010 20:07
Сега като го посочи го видях. Не съм наблюдавал от този ъгъл :)
Ами... значи без да искам съм се справил с изискванията за противодействие. Имах си доволно количество ракия, ти ме почерпи с ром :), пък и не спах баш до прозореца, та сигурно затова са ме избегнали :))))))))

Точно поради същите причини понеделникът ми е най-готин. Моята глава също е още по Балкана и ми е кеф, вместо да служа за кошче за душевни отпадъци на половината град, както е обикновено :Р
цитирай
4. protivnarkoticite - :)
18.12.2010 11:09
"Главата ми обикновено слиза от Балкана 2-3 дена след мен". Прекрасно казано! :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gamina
Категория: Туризъм
Прочетен: 1285084
Постинги: 216
Коментари: 1720
Гласове: 8482