Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.08.2010 13:00 - Родопи 2010 - 3 част, Широка Поляна
Автор: gamina Категория: Туризъм   
Прочетен: 7496 Коментари: 11 Гласове:
9

Последна промяна: 19.08.2010 13:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
1 част
2 част


03.08.2010

Утро на х. Орфей, бързо кафенце, хижарката ни нарисува карта даже - как най-пряко да минем до Широка поляна. По "картата" имаше предимно чешми, поляни, беседки и партизански паметник. Включваше също нов и стар път, няколко отбивки за Кемеровия мост и предупреждението, че синята маркировка за м.Лесичево била грешна. Аз пък като гледах по картата ми се струваше, че си е съвсем наред маркировката, просто не беше сложена по най-прекия път за въпросното Лесичево. Както и да е, това не ни интересуваше. Маркировка по нашия път нямаше, имаше за Кемеров мост, но това ни удължаваше и без друго дългия преход. Според хижарката на Орфей по пътя било 26 километра, оказа се към 16-17 в крайна сметка, но рано сутринта не знаехме още.

image

image

image

image

image

Тръгнахме по посочените преки пътеки и в началото си вървяхме точно според указанията. На картата ми имаше даже червена маркировка, която всъщност не съществуваше поне от двайсетина години. С малко чудене и повечко късмет успяхме да хванем накъдето трябва и заскитахме из разни мечешки гори. Бяха ни казали да внимаваме и да викаме, не се знаело къде скита баба меца тия дни. С нея срещи нямахме, но освен това не виждахме и един от най-важните ориентири - партизанския паметник. Вече бяхме минали няколко чешми, полянки, беседки, ама паметник - йок. Половинката беше сигурен, че сме на грешен път, нямаше кьорав човек да питаме, маркировката беше потънала в някаква гора. Аз обаче бях твърдо убедена, че сме точно там, където трябва. Маркировката си беше тръгнала към Кемеровия мост, ние вървяхме по оная уж сбърканата за Лесичево, но дори негодната карта на Картография беше съгласна, че пътят е същия. Почти се бяхме хванали за гушите, когато излезнахме при въпросния паметник и поредната отбивка за Кемеров мост. Беше само на километър, но знаехме, че ни чака още много път и се отказахме от него.

image

image

Обядвахме на тамошната чешма (поне жадни не останахме в тая жега, чешми имаше бол) и тръгнахме отново по пътя. Предполагах, че някъде сме изпуснали пряката пътека и сме пообиколили доста, но какво да се прави. Вървяхме ли вървяхме, тук-таме се мяркаше древната маркировка, на някакви места имаше ръждясали табели за х.Орфей. Ако не друго, поне знаехме, че рано или късно ще стигнем някъде. На едно място даже имаше още по-безумната табела на международен маршрут, Е-8 вероятно, който идея си нямам къде точно минава из Родопите.

image

image

Ние вървяхме, вървяхме, поспирахме по чешмите и пак вървяхме, вървяхме. Нито следа от цивилизация. Чакъл и толкоз!  По едно време започнаха да се появяват разни неща - една изоставена сграда, някой и друг фургон на дървари, дървари някъде по-далечко. Най-накрая минаха някакви с мотори и ATV-та, та чак им се израдвахме. Наближавайки цивилизацията чешмите бяха пресъхнали, а нашата бутилка свършваше, но за това в момента не мислехме много. Подбивахме си подметките по чакъла, а гледката не се сменяше грам. Път, завой, гора, завой, гора, завой... Когато най-накрая пресякохме реката и излезнахме на яз. Дженевра бяхме най-щастливите хора на света, а аз гордо натяквах "Казах ли ти, че сме на прав път, а,а?

image
яз. Дженевра
Подкрепихме се с бисквитки и горски ягоди и тръгнахме по последната отсечка към Широка поляна. Когато стигнахме там гърбът ми се предаде и се тръшнах смазана насред пътя. Изтормозеното ми мъжле едвам ме накара да стана и да походя още малко. В резултат щях да го удуша, защото избра за палатката мястото с най-кофти гледка от целия язовир.

image

image

image
Мислех да ходя да търся чешма или поне да се поразходя да снимам залеза, но стигнах само до един чичо рибар, който уж ни упъти за прехода следващия ден, че и нарисува карта в прахта. Когато погледнах моята карта видях, че неговият път извежда на Малкия Беглик и не ни помага много. Ако се вярваше на тая карта (която е издадена през 2008, но вероятно е обновявана за последно през "85) същия червен път, който всъщност не съществуваше щеше да ни изведе доста пряко на Големия Беглик. Даже на дървото зад палатката си седеше въпросната маркировка. Надявах се да продължи да я има и по-натам...

Вечеряхме консерви, нямахме вода за чай или спагети, гадост...

следва...




Гласувай:
9
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gamina
Категория: Туризъм
Прочетен: 1227409
Постинги: 216
Коментари: 1720
Гласове: 8482