Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.08.2010 13:00 - Родопи 2010 - 3 част, Широка Поляна
Автор: gamina Категория: Туризъм   
Прочетен: 7280 Коментари: 11 Гласове:
9

Последна промяна: 19.08.2010 13:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
1 част
2 част


03.08.2010

Утро на х. Орфей, бързо кафенце, хижарката ни нарисува карта даже - как най-пряко да минем до Широка поляна. По "картата" имаше предимно чешми, поляни, беседки и партизански паметник. Включваше също нов и стар път, няколко отбивки за Кемеровия мост и предупреждението, че синята маркировка за м.Лесичево била грешна. Аз пък като гледах по картата ми се струваше, че си е съвсем наред маркировката, просто не беше сложена по най-прекия път за въпросното Лесичево. Както и да е, това не ни интересуваше. Маркировка по нашия път нямаше, имаше за Кемеров мост, но това ни удължаваше и без друго дългия преход. Според хижарката на Орфей по пътя било 26 километра, оказа се към 16-17 в крайна сметка, но рано сутринта не знаехме още.











Тръгнахме по посочените преки пътеки и в началото си вървяхме точно според указанията. На картата ми имаше даже червена маркировка, която всъщност не съществуваше поне от двайсетина години. С малко чудене и повечко късмет успяхме да хванем накъдето трябва и заскитахме из разни мечешки гори. Бяха ни казали да внимаваме и да викаме, не се знаело къде скита баба меца тия дни. С нея срещи нямахме, но освен това не виждахме и един от най-важните ориентири - партизанския паметник. Вече бяхме минали няколко чешми, полянки, беседки, ама паметник - йок. Половинката беше сигурен, че сме на грешен път, нямаше кьорав човек да питаме, маркировката беше потънала в някаква гора. Аз обаче бях твърдо убедена, че сме точно там, където трябва. Маркировката си беше тръгнала към Кемеровия мост, ние вървяхме по оная уж сбърканата за Лесичево, но дори негодната карта на Картография беше съгласна, че пътят е същия. Почти се бяхме хванали за гушите, когато излезнахме при въпросния паметник и поредната отбивка за Кемеров мост. Беше само на километър, но знаехме, че ни чака още много път и се отказахме от него.





Обядвахме на тамошната чешма (поне жадни не останахме в тая жега, чешми имаше бол) и тръгнахме отново по пътя. Предполагах, че някъде сме изпуснали пряката пътека и сме пообиколили доста, но какво да се прави. Вървяхме ли вървяхме, тук-таме се мяркаше древната маркировка, на някакви места имаше ръждясали табели за х.Орфей. Ако не друго, поне знаехме, че рано или късно ще стигнем някъде. На едно място даже имаше още по-безумната табела на международен маршрут, Е-8 вероятно, който идея си нямам къде точно минава из Родопите.





Ние вървяхме, вървяхме, поспирахме по чешмите и пак вървяхме, вървяхме. Нито следа от цивилизация. Чакъл и толкоз!  По едно време започнаха да се появяват разни неща - една изоставена сграда, някой и друг фургон на дървари, дървари някъде по-далечко. Най-накрая минаха някакви с мотори и ATV-та, та чак им се израдвахме. Наближавайки цивилизацията чешмите бяха пресъхнали, а нашата бутилка свършваше, но за това в момента не мислехме много. Подбивахме си подметките по чакъла, а гледката не се сменяше грам. Път, завой, гора, завой, гора, завой... Когато най-накрая пресякохме реката и излезнахме на яз. Дженевра бяхме най-щастливите хора на света, а аз гордо натяквах "Казах ли ти, че сме на прав път, а,а?

яз. Дженевра

Подкрепихме се с бисквитки и горски ягоди и тръгнахме по последната отсечка към Широка поляна. Когато стигнахме там гърбът ми се предаде и се тръшнах смазана насред пътя. Изтормозеното ми мъжле едвам ме накара да стана и да походя още малко. В резултат щях да го удуша, защото избра за палатката мястото с най-кофти гледка от целия язовир.






Мислех да ходя да търся чешма или поне да се поразходя да снимам залеза, но стигнах само до един чичо рибар, който уж ни упъти за прехода следващия ден, че и нарисува карта в прахта. Когато погледнах моята карта видях, че неговият път извежда на Малкия Беглик и не ни помага много. Ако се вярваше на тая карта (която е издадена през 2008, но вероятно е обновявана за последно през '85) същия червен път, който всъщност не съществуваше щеше да ни изведе доста пряко на Големия Беглик. Даже на дървото зад палатката си седеше въпросната маркировка. Надявах се да продължи да я има и по-натам...

Вечеряхме консерви, нямахме вода за чай или спагети, гадост...

следва...




Гласувай:
9
0



Спечели и ти от своя блог!
1. mmmmmmmmm - Едно
19.08.2010 13:06
вълшебно кътче от Родината!:)))
цитирай
2. lubara - Поздрави, gamina !
19.08.2010 14:33
Ей, не се спря, ей! Чудесни снимки. В Триград и Дяволското гърло съм ходил, в Широка лъка- не.
цитирай
3. gamina - Любо
19.08.2010 14:58
Това е яз. Широка поляна. До Широка лъка не стигнахме и ние :)
цитирай
4. анонимен - Страхотен преход и красиви снимки. ...
19.08.2010 15:04
Страхотен преход и красиви снимки.
Завиждамммммммммм :)
цитирай
5. ontheroadwithtv - Красота!
20.08.2010 09:01
Искрено благодаря за красивите кадри.Чакам с нетърпение продължението.
цитирай
6. анонимен - Ами това са Родопите! Рай от всяк...
23.08.2010 09:21
Ами това са Родопите! Рай от всякъде. Поздравления за снимките! А преживяванията вероятно ще ви държат нахъсени за нов преход и догодина из Родопите! Браво!
цитирай
7. анонимен - "Дженевра" се нарича ...
24.08.2010 10:18
"Дженевра" се нарича цялата местност. Има "Малка Дженевра", която е досами язовира (и до двата микро-язовира) и "Голяма Дженевра", която е на десетина километра по-навътре. Съмнявам се да сте излезнали до микро-язовирите, понеже пътят до хижа "Орфей" не минава оттам. Най-вероятно сте излезнали директно на язовир "Широка поляна".
цитирай
8. gamina - 7. анонимен
24.08.2010 11:33
Мнеее, точно на яз. Дженевра излезнахме (поне така е кръстен в картата на Картография и несъществуващата червена маркировка минава точно покрай него). От него имаше още около 30-40 минути до Широка поляна. Минахме и покрай бариера на някакво горско (предполагам, че беше горско) точно след малкия язовир. Ще снимам картата на Картография и ще кача маршрута ни да видим Дженевра ли е язовирчето или не. Със сигурност обаче излезнахме на някаква водна площ, която не беше Широка поляна.

6. анонимен - ще видим, едва ли пак Родопи. Редуваме ги, миналото лято бяхме седмица в Рила, догодина ще е време за Пирин или Ком-Емине.
цитирай
9. анонимен - 8. gamina
24.08.2010 13:12
Там, където сте излезли, има два микро-язовира, в които се развъжда риба. Под аренда са, не са към горското, мисля. Но пътят от "Орфей" не би следвало да ви отведе там, освен ако не сте минали по доста обходен маршрут. От "Орфей" се стига до север-североизточната част на "Малка Дженевра" и оттам се слиза до язовира по пътя около подстанцията. Както и да е, местностите там са страхотни, животинките не се плашат от хората, а гъбата е в изобилие.
п.п. сега се сетих, че има и втори маршрут от хижата, който минава през "Дженевра", малките язовири, "Кавал Тепе", "Пършива поляна", "Широка поляна" така че - да, грешката е моя, не сте излезли директно на "Широка".
цитирай
10. gamina - 9. анонимен
24.08.2010 15:15
Нямам представа по кой път сме минали, хижарката ни упъти да хващаме "новия път", не че сме видели стар. Въпросният "нов път" съвпадаше с червената маркировка на картата, която маркировка сигурно от години е заличена.
Излезнахме на един малък язовир (със сигурност не е Кавал тепе, него имам представа къде е) и от там - на Широка поляна, точно в противоположния край на подстанцията и селото.
цитирай
11. анонимен - по въпроса
07.09.2010 18:59
аз имам барака на Широка поляна и съм от 30 год, на този язовир,Много добре познавам всичко наоколо така че правилно сте излезли на Дженевра,И несе казва Пършива поляна а,Въшлива поляна,Там по време на войната са си изварявали войниците дрехите от въшки преди дасе приберат по домовете,Кактоидае,Лично аз който съм на 64 год,/ несе смятам за стар-напротив/много се радвам на вас младите че обичате планината но всъщото време много ви моля пазетия ЧИСТА /Бат Пешо-от Пловдив/привет,
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gamina
Категория: Туризъм
Прочетен: 1191633
Постинги: 216
Коментари: 1720
Гласове: 8482