Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.03.2009 12:30 - Сървайвър Вежен 2009
Автор: gamina Категория: Туризъм   
Прочетен: 4961 Коментари: 9 Гласове:
0

Последна промяна: 15.04.2009 12:22


Или как не сме били спасявани... Дълга история, която стана още по-дълга когато се прибрахме в София. Без снимки - дълго е и без друго, а са и малко. Голямото газене на челници не е документирано.

Автогарата - Освалдо и Орландо идват, миришат на шкембе... Удряме по едно кафе и палим към автобуса. В последните 2 минути Лили и Ангел се класират и те, и дружно поемаме към Тетевен. Окупирали сме почти всички задни седалки. Успяваме и да пласираме един хартисал билет. Някъде около Правец Сас се паркира до непознат човечец 6-7 седалки по-напред, гепи му вестника и ни се обажда по телефона да ни прочете хороскопа. Аз не мога да броя и мисля, че сме 10. Марто сее аромати.

Тетевен - Автобуса за Рибарица е след някакви си 2 часа и половина. Вече знаем, че ще сме на хижата по тъмно (знаем, дръжки), правим обиколка в търсене на музей, оказва се затворен, минаваме през пазара и тръсим лопата за Сами, за малко да си купим бельо от 5 за левче. Връщаме се на автогарата и там храним едно куче, снимаме как кучето рови в кофите, а бирата и луканките са на корем. Лелята в тоалетната ни предупреждава, че ще си ходи и ако ни се пикае или друго - да побързаме.

Рибарица - най-накрая. Аз с учудване разбирам, че сме 9 човека, а не 10. Едно 9 годишно хлапе със ски ни води до някъде, минаваме един дървен мост и след известно време вече сме в Централен Балкан. Супер, живо пиле не е газило от там (бях написала прехвръквало, но да - пилците имат тоя навик), освен едно двуколесно, жалко че следите му са твърде тесни да ходим както си искаме. В един момент и те свършват, започваме да газим леко, но това не пречи на ентусиазма ни. Даже когато започваме да газим много - ние кипим от енергия и сме готови за подвизи. Дори когато навлизаме в гората и снега става подозрително дълбок, ние не се предаваме. Кипим от самоубийствена енергия и смело газим напред... И така около 7 часа. Голям купон. Най-отпред Марто и Сами мачкат, газят, ровят, копат... Във войната със снега се включват периодично и Ангел, Бубето, Мишка и моята половинка. Даже аз в ролята си на лампа. Слънцето вече го няма, ние сме запалили фаровете и упорито продължаваме да газим. Движението е 3 минути престой, 3 метра напред, 5 минути престой, 5 метра напред. Изведнъж пред очите ни се изпречва утъпкана пътека... ТУКА СМЕ!, някой си изкряска, преди да свием по нея виждаме маркировката встрани и се отказваме, впоследствие се оказва, че тая пътека вероятно е от някое сладко диво прасенце, а може би меченце... Междувременно усещам лек полъх на спиртни напитки. Отворили са ракията вече, а им обяснявах, че не бива... Телефона на хижата не работи... Прибрала съм си щеката от някого, а върха и е увенчан със замръзнала буца кал! Професионалисти, къде са намерили кал, като снега е до кръста!

След няколко века ходене и предимно трамбоване на място, обхвата на телефоните се губи, наближава полунощ, маркировка няма. Сас започва да нервничи и да иска да търсим помощ от ПСС, Стильо го втриса, а аз си тегля няколко дълги, понеже не съм взела нито една от двете негодни карти на Централен Балкан, които имам. След още 1-2 губения на маркировката управителния съвет решава, че ще се връщаме в Рибарица. Започвам да си мечтая за топла кошара, и как ще се увия в спалния чувал.

Тръгваме на обратно, а ракията се разхожда още по-бързо измежду нас, хилядите часове газене нагоре ги слизаме за час и половина. Пътя след това ни се вижда безкрайно тежък и всички сме като пингвини... Гетите ми са се сдобили с буци лед, които ме шляпат по краката, мисля че съм разтегнала сухожилие, а коляното изведнъж сериозно се заема да боли. Раницата ми е сраснала с гърба. Най-щастливия момент до тогава е когато виждам следите от кола, още по-щастливия когато излизаме на Арката на Парка. Изведнъж се оказва, че Бубето е открила телефони на хотели в Рибарица, от единия ни предлагат отстъпка, топли стаи и джип, който да ни вземе. Часът е около 4 сутринта. Няколко минути по-късно джипа ни намира, Сас е в багажника, а малко след това сме в рая, даже не сме умрели... легло, чаршафи, топла вода... не е истина. Не успявам да си взема душ... заспивам като пън. След 14 часа ходене всички сме разбити.

В неделя сутринта нещата са по-ведри, хилим се като репи на екстремизма от предната вечер, заканваме се как без GPS и снегоходки няма да правим такива неща и консумираме кафета, чорби и бири в ресторанта на хотела. После унищожаваме половин бутилка ром и 5-ма си тръгваме за София. Останалите 4 диванета си изпросват да седят до 17.30 в хотела, наливайки се с алкохол и пафкайки наргиле. В 17.30 съобщават, че са пияни и тръгват за София.

Всъщност сме били доста близо до хижата, когато се върнахме - КАРТА (ние сме червената точка).

Това е случката...

Прибирайки се в София начучаваме, че: По ТВЕвропа са споменали за изгубена група под Вежен, ПСС ги е спасило.
Във Фокус виждам това:
http://focus-news.net/?id=n1151792
И на други места:
http://www.cross-bg.net/index.php?option=com_content&view=article&id=1043997:26
И в БНР:
http://www.bnr.bg/Horizont/News/Bulgaria/Postings/0322%20obstanovkata.htm
А Телеграф направо ни скри шапките:
http://photo-zona.net/images/user61913/album16617/large/1237811448_tvxr4359_.JPG

Брех, лоша работа... Кой ни е намерил? Кога сме искали помощ? Абе, чекай малко, времето не беше лошо... аааа, ама ние даже не сме се и изгубвали... Какво, по дяволите става тука?

Втора група след нас не е имало, все щяхме да ги засечем, или тях, или спасителите им.

Пиша един-два мейла насам-натам, от ПСС не ми отговарят, но Фокус казват, че информацията им е подадена от дежурния спасител. Един от другарите се заема с Телеграф. Бистрим и сучем как така изведнъж се оказахме спасявани. Сещаме се, че две притеснени майки са звъняли на ПСС, но не да подават сигнал, а да питат дали ние сме подали... часовете обаче съвпадат.

Днес се обадих на ПСС и разбрах как стоят нещата. При разговор с майка си едно от момчетата й каза, че се връщаме към Рибарица по собствената си пъртина, не сме изгубени и всичко е наред. Жената обаче се обадила на 112, от там я свързали с ПСС. На тях им казала, че няма връзка с групата, че сме изгубени някъде под хижата и въобще не знаем къде сме. ПСС Тетевен са на крак и в готовност да ни търсят. Ние разбира се не им се обаждаме, защото бавно, но славно се приближаваме към Рибарица. Обхват вече имахме и ако сме имали нужда - да сме им звъннали. В 4 сутринта (докато ние си уреждахме хотела) дежурния в ПСС се обадил на майката да провери нещата, тогава тя му казала, че всичко е наред...

Грешката е вярна - ПСС имат грешна информация, а ние дори не знаем, че има отряд в готовност заради нас... Ако знаех за това обаждане щях да звънна на спасителите, че всичко е наред.

Колкото и да се притеснявате, колкото и да са големи очите на страха, моля ви хора, не правете така... Ако се обаждате на спасителните служби, давайте вярна информация. О, и казвайте че сте се обаждали. Не за друго, просто съобщението в медиите е притеснило допълнително и абсолютно безсмислено, още хора.

Огромно БЛАГОДАРЯ искам да кажа на управителя и персонала на хотел Зорница! Направиха страхотен жест за нас, малко са хората, които в 4.30 ще си запалят джипа да прибират някакви откачалки, слизащи от Балкана!

В крайна сметка всичко приключи успешно, ние си правим изводите къде сбъркахме и така нататък. Поне се тествахме като екип и тестът беше успешен. От тук-нататък - малко по-разумно и никакви фалшиви сигнали на спасителите. Благодаря!



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. zezo - Знаех си, че сте били вие. Видях и...
24.03.2009 12:46
Знаех си, че сте били вие. Видях информацията във Фокус. Добре, че всичко е приключило без произшествия. Честно казано бях учуден като разбрах, че имало група закъсала под Вежен в това време на годината. По принцип там уж е маршрут, сравнително използван, понеже за Вежен винаги е имало групи, кажи-речи всяка седмица, а и пътят за "Бенковски" мисля, че минаваше оттам. Явно сте имали малшанс.
Нищо, следващия път :)
цитирай
2. gamina - zezo
24.03.2009 12:54
Никой не беше минавал преди нас, затова така бавно вземахме пътя... А и сега всички си мислят, че сме били изгубени и спасявани :D
цитирай
3. zezo - Доколкото имам спомен най-лесният ...
24.03.2009 13:07
Доколкото имам спомен най-лесният маршрут до Вежен започва от Рибарица, от спирката при река Заводна и оттам нагоре по черен път. Понеже пътят доста криволичи има пътеки, които секат направо, бяха доста добре маркирани, когато съм минавал за последно, но то беше преди няколко години. Но като цяло се следва пътя.
Изчакайте да се затопли времето и пак опитайте :)
цитирай
4. gamina - ооо, да
24.03.2009 13:11
пак ще опитаме :) ние хванахме пътеката в гората на едно място, където на пътя има 2 моста. Това е след отбивката за Бенковки, ако не бъркам. Пътека условно де ;) През цялото време се движехме плътно по маркировката. Горе вече, на едно място пътеката пресичка една рекичка. Е там се озорихме докато търсим следващата маркировка и се върнахме. А сме били много близо до хижата. Сега ще кача и картата в постинга, че забравих :) Червената точка - до там стигнахме.
http://prikachi.com/files/684757A.jpg
цитирай
5. zezo - Направо сте били баш до хижата. Ж...
24.03.2009 13:18
Направо сте били баш до хижата. Жалко, че не е работил телефона иначе сигурно нямаше да се наложи да се връщате. През лятото сме вземали Вежен - Бенковски за 45 минути нормален ход.
цитирай
6. gamina - махни телефона...
24.03.2009 13:24
махни телефона, то там където направихме обратния завой и ние нямахме обхват :D
цитирай
7. zezo - Сега се сетих. . . Там някъде в тоя ...
24.03.2009 13:29
Сега се сетих...
Там някъде в тоя район баща ми много обичаше да ходи за гъби (кладници) навремето, когато живеехме в Тетевен. Един път се засякъл с мечка и прекарал половин час на едно дърво, докато се махне, а после се смъкнал до Рибарица на бегом без да спира за нула време :)
цитирай
8. totenlicht - хе хе, Люси. . после иди доказвай, че ...
24.03.2009 17:17
хе хе, Люси.. после иди доказвай, че нямаш сестра.
и че не си оцеляла чудодейно :)
цитирай
9. lubara - Поздрави на целия екип!
24.03.2009 18:38
Нашето лятно губено около Ехо за четири-пет часа е песен спрямо вашето.
Как си описала тази изчанчанация, много ми хареса.
Герои и половина сте! Но все пак не ви го пожелавам занапред.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gamina
Категория: Туризъм
Прочетен: 1258867
Постинги: 216
Коментари: 1720
Гласове: 8482