Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.04.2011 14:43 - Ирма ще купят бензин!!!
Автор: gamina Категория: Други   
Прочетен: 2726 Коментари: 1 Гласове:
9

Последна промяна: 04.04.2011 15:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Традиционно в края на март отиваме да се направим на животни в хотел Зорница в Рибарица и на хижа Вежен. Самото мероприятие тоя път беше много животинско и далеч по-малко планинско, особено сравнено с последните ми изпълнения из Балкана... Ма то не може всеки път да се гази по 11 часа или да висиш над улеи, трябва си и почивка. Само ще отбележа, че в хотела сме изпили 13 каси бира, а в хижата бяхме 40 парчета.

Мъничкото планинарстване за мен и Мишка се ограничи в:
  •     зареждане с по две кенчета в страничните джобове
  •     извозване с джип до началото на пътеката в гората
  •     хилене като репи и пиене на бири по пътеката (която обаче е колкото кратка, толкова и душевадна)
  •     гнусен лед, който ми разля половин бира
  •     скоростно слизане в суграшица на следващия ден - за час и половина бяхме от хижата на арката

Неделя... след солидно помотване с Мишка тръгваме най-последни от хижата, още на малинака под нея ни подпуква суграшица, псуваме, слагаме качулките и тръгваме надолу. Пътеката е ужасна на качване и кошмарна на слизане. Още псувни и започваме да настигаме разни хора пред нас. Ширинка намира една ръждива верига и си я качва на раницата. По-надолу по изтезанието подминаваме още хора и най-накрая стигаме до пътя! АЛЕЛУЯ! Хукваме по него и изпреварваме още народ, част от който гази из реката. След известно помотване на арката се натоварваме 4-ма в тесния джип и тръгваме да търсим един геокеш. Кратка справка с GPS-a, бърз разговор с една пуйка, преминаваме реката и го намираме. Обаче от другата страна на дерето се появява собственикът на пуйката, прасето, кучето, кокошките и явно дървото, под което е скрит кеша.

"КАКВО ДИРИТЕ ТАМ? Аз натурален акт имам! Да не ми крадете пуйките! Що сте си спрели колата в двора ми?"

Колата е на пътя, около дървото няма ни ограда, ни дявол... бай ти Танас обаче се пали и пени още повече. Пиян Боби започва безкраен спор с него, който завършва със заплахи за съдебни разправии и обещание за ракия догодина. Впоследствие разбираме, че една от пуйките на бай Атанас е пострадала предишния ден, Малкият зелен танк на Сами я бил леееекинко замел.

Вдигаме час-два гюрюлтия в една рибаришка кръчма и се товарим по колите. Някои вече са си тръгнали, когато последните 4 возила потегляме. Нашето се казва Гвендолин и е кифленската кола - вътре сме 5 жени, три от които пием бири и дружно врещим с Джанис Джоплин. По едно време телефонът на Мила звъни. Обажда се Пешката и през смях и сълзи обяснява как са закъсали за бензин в края на втория тунел. Да им намерим маркуч. Започваме да търсим връзка с останалите коли и да питаме за фуния и маркуч. От Алфата на Дима никой не вдига, а самата тя се движи пред нас с развято червено знаме през един прозорец, периодично Боби сменя знамето с бутилка бира. За късмет бирата решава да излиза и Димата спира. Обясняваме ситуацията и си чукваме среща в Ябланица - да търсим маркуч.

Пешката отново се обажда на Мила и продължава маркучните вопли, по това време звъни моят телефон и се получава следния конферентен разговор:

Ирма: НИЕ ЩЕ КУПИМ БЕНЗИН! Говорих с Ангел
(Ангел е шофьорът на закъсалата кола, в която по една случайност се вози и Пешката)
Аз: Сега ще предам на Мила да каже на Пешката, те говорят в момента...
Мила (на другия телефон): Пешка, ще ти намерим маркуч
Аз: Не, кажи му че Ирма ще купят бензин
Мила: Ирма ще купят бензин?
Пешката: Ирма ще купят бензин?
Аз: Ирма ще купят бензин!
Ирма: Ние ще купим бензин!
Мила: Пешка, Ангел се е разбрал с Ирма, те ще купят бензин...
Ирма: Ние ще купим бензин!
Аз: Абе тия Пешката и Ангел не са ли заедно, за Бога!?
Ирма: Ама кажи им, че ние ще купим бензин...
Аз: Ирма ще купят бензин!
Ирма: Оф, защо ти крещя?


По някаква случайност в цялата тая какофония и безумни разговори не намесваме Танка, но те си имат други грижи - возят се 6 вътре.

След спирка в Ябланица и изпразване на туба за бензин - потегляме към местопроизшествието. В кифленската кола вече дъни яко KOЯN. Първи от тунела излита Танка и го посреща кахърната физиономия на Ангел. Спираме и хахо-хихи-иху-аху се счупваме от смях. Междувременно някои се въргалят из боклуците край магистралата.

Натоварваме се и Пешката пророчески казва: "Хайде, ще се видим след десетина километра". След малко повече от 10 километра петте коли отбиват и се чува само "Патки, Патки, Патки!". Цялото пътуване по магистралата е ознаменувано от жесток залез и някакви средни пръсти, които си раздаваме през прозорците. Накрая така се вживяваме, че го отнасят и разни невинни (и не чак толкова невинни) граждани, които имат неблагоразумието да минат покрай нас, или ние покрай тях. Боби продължава да вее знамена и бири.

Влизаме в Мордор, паркираме до Националния стадион и почти цялата сган се замъкваме за последна бира в Борисова... уикенд, който не искахме да свършва...



Гласувай:
9
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. zezo - Виж сега. Ще трябва да нарисуваш ...
04.04.2011 17:33
Виж сега. Ще трябва да нарисуваш картинка-схема на колите, кой в коя кола е бил и със стрелки да посочваш кой с кого е говорил, като на баскетболните схеми, че да стане ясно :) Иначе като се замисля, напълно логичен край на уикенда, всякакъв друг, като моя ("Бръм" от точка А до точка Б) щеше да не си пасва някак си ;)

П.П. Пък нашето слизане надолу беше като Червената шапчица в гората - "Ля ля ля" подскок-подскок в гората с кошничката, слънчице ала бала :Р
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gamina
Категория: Туризъм
Прочетен: 1285096
Постинги: 216
Коментари: 1720
Гласове: 8482